За книгата: 1974 / "... Беше невероятно. Момиченцето лежеше в креватчето си, сбърчи безсмислено носле, движеше безразборно ръце и крака, още дори не знаеше как да плаче правилно, а такива промени вече се бяха случили в света. Населението на земното кълбо се увеличи, жена ми Олга стана леля Оля, аз станах чичо, майка ми Валентина Михайловна стана баба, а баба Наташа стана прабаба. Наистина беше като да присвоите на всяка от нас поредната човешка титла, сестра ми Рита, която стана майка на Рита, снизходително слушаше разговорите ни и от време на време се криеше в съседната стая, за да погледне дъщеря си. Не ни позволяваха да ходим там толкова често. Имаше още един човек, който с появата на Алочка получи титлата баща. Но той не знаеше за това. Сам съм си виновен. Тръгна в неизвестна посока и не ни остави адрес. …»